Ниска самооценка"Човек се страхува най-много от това, че може да се окаже незначителен в собствените си очи.”

Емануел Кант

Установено е, че самооценката е основна съставна част от Аз-концепцията на личността и съвпада с индивидуалното възприемане на собствената ценност. Тя включва в себе си онова, което човек е убеден, че представлява - способности, компетентност, възможности за контрол върху събитията в социалната среда, психологически характеристики, физически качества и пр.

Самооценката оказва непосредствено и решаващо влияние върху самочувствието и самоуважението, които са предпоставки за човешките постижения. Тя се характеризира от следните два параметъра:

(1) ниво;

(2) устойчивост.

Нивото може да се колебае от ниско до високо и обратно, но не бива да спада под една субективно определена долна граница. Устойчивостта дава информация за стабилността или нестабилността на самооценката. Смята се, че тя е консервативен елемент на самосъзнанието и за нея не са присъщи резките и значителни колебания на нивото, т. е. тя е относително устойчива.

Хората с ниско ниво на самооценката се ориентират към избягване на провалите. Те обикновено са неуверени във възможностите си и трудно се справят с предизвикателствата на живота, макар че не им липсват способности и компетентност.

Тези хора, които имат високо ниво на самооценката, демонстрират стремеж към запазване и засилване на собствения престиж и репутация на компетентен човек. Често пъти обаче поддържането на високо ниво на самооценката е защитна стратегия, която се опитва да компенсира чувството за малоценност.

Устойчивостта на самооценката е не по-малко важна от нейното ниво. Изследванията показват, че нестабилната самооценка е фактор за поява на себевъзпрепятстването. То представлява поведенчески стил, който се изразява в това, че човек създава пред себе си препятствия, които му пречат да достигне до постижение. Използва се от хора с високо или ниско ниво на самооценката, които се страхуват от провала. Така първите от тях запазват високото ниво на своята самооценка, а вторите не позволяват нейното ниво да спадне под субективно определения минимум. Хората, които се страхуват от провал, тенденциозно не полагат достатъчно усилия в своята дейност, за да оправдаят провалите си с нестабилна вътрешна причина (усилията) и да избегнат приписването им на липсата на лични качества. Ако въпреки всичко достигнат до постижение, винаги го приписват на своите лични способности и компетентност. Така те запазват или дори повишават нивото на самооценката си.

Себевъзпрепятстването създава негативни последици за тези, които го практикуват, защото ги тласка към посредствени равнища при изпълнение на задачите и към липса на постижения. А това рано или късно се отразява върху нивото на самооценката, като го понижава.

Как да напомпаме самооценката сиФормирането на самооценката е сложен и продължителен процес, който започва още от детството. Тогава за развитието на висока самооценка са от решаващо значение родителската любов, вниманието, приемането, доверието и свободата на действията в реалистични граници. Доказано е, че децата с ниско ниво на самооценката имат необикновено голяма потребност от привързаността и одобрението на своите родители.

В зряла възраст самооценката се формира под въздействието на няколко вътрешни и един външен фактор. Вътрешните фактори са:

-        Себенаблюдението, самосъзнанието, себеразбирането;

-       Сравняването с другите хора;

-       Себепредставянето.

Външният фактор е оценката на околните, която зависи до известна (не малка) степен от това, как човек ще се представи пред тях, т. е. от себепредставянето. Последното може да бъде точно, честно, откровено и обективно. То е такова, когато човек представя пред другите освен положителните си качества и някои отрицателни страни на своята личност. Често себепредставянето е неточно или селективно - човек показва пред околните само най-добрите си страни и скрива лошите. Така той се опитва да си осигури тяхната висока оценка.

Следва продължение...

 

Живко Тютюнков, Журнал Психология, Дек. 2006