... Продължение от 14 май 2015 годинаsamoocenka

Понякога процесът на себепредставяне се затруднява по следните причини:

-       Липсата на правила (външни насоки), които да ориентират човека как да се представи пред другите хора в дадена ситуация;

-       Човек знае как да се представи при определена ситуация, но не е уверен, че може да го направи или не е сигурен, че ще бъде правилно разбран и оценен от околните.

Себепредставянето е свързано със себеразкриване. При себеразкриването се проявява т. нар. диадичен ефект, който се изразява в това, че себеразкриването поражда себеразкриване - размяна на информация за Аза. Обикновено човек не се разкрива напълно, защото пълното разкриване крие опасности, особено когато се прави пред непознати хора. Най-често човек се разкрива пред хора, които познава, харесва, уважава и на чието мнение държи и високо цени. Въпреки това в преобладаващата част от случаите той разкрива пред другите хора своите мнения, вкусове, интереси, убеждения, но дава малко информация за личността си.

Себенаблюдението е процес, чрез който човек опознава себе си. Смята се, че някои хора имат слаба, а други - силна способност за самонаблюдение. Хората, които имат по-голяма способност да се самонаблюдават, разглеждат себе си като “Аз в тази ситуация”. Те си задават въпроса “Какъв трябва да бъда в настоящата ситуация?” и се стремят да са такива, каквито изисква ситуацията. Те полагат целенасочени усилия да бъдат “точния човек” на “точното място” и в “точното време”. Тяхната поведенческа стратегия е ориентирана към гъвкавост и ефективно справяне с променящите се ситуационни изисквания на социалната среда. За разлика от тях хората с ниска способност да се самонаблюдават гледат на себе си като “Аз винаги”. Те си задават въпроса: “Как мога да остана такъв, какъвто съм, независимо от ситуацията?” Стратегията при тях е насочена към полагане на съзнателни усилия да се избират тези думи и дела, които най-точно предават на околните личните им чувства и отношението им към събитията.

Реален АЗ Идеален АЗСебенаблюдението има много тясна връзка със самосъзнанието и себеразбирането, които се осъществяват по два начина:

(1) когато човек наблюдава своето поведение и се стреми да разкрие и анализира причините за него;

(2) когато той търси обратна връзка (информация) от околните за това, как те възприемат неговата личност и как оценяват поведението му.

Сравняването с другите хора е от особено значение за опознаването на себе си и формирането на самооценката. Изглежда, че хората имат вродена потребност да сравняват и оценяват способностите си. Те са мотивирани да получат яснота по отношение на това дали са способни или не, т. е. да повишат знанието за себе си и себеразбирането. Сравняването на собствените способности с тези на другите хора става до степента, в която тези, с които се сравняваме, са сходни с нас. Едва ли някой ще има полза да се сравнява с човек, който е много по-различен от него.

Самооценката показва степента на действителното себепознаване. Тя е реалистична, когато:

(1) човек се отнася разумно и селективно към мненията на другите за себе си;

(2) човек се стреми да опознае своята личност въз основа на резултатите от своята дейност.

Живко Тютюнков, Журнал Психология, Дек. 2006