Koi-ne-presicha-e-chervenВчерашният неделен ден бе едни прекрасен, слънчев и топъл пролетен ден! Уморени от дългата и доста студена зима (зависи с какво сравняваме - дали с Москва, или Мадрид), много жители на освободилата се най-после от купищата сняг столица, наизлязоха на разходка из парковете и центъра на града.

Топлите слънчеви лъчи внесоха "топлина" не само в "гардероба" на разхождащите се по улиците столичани, но и лека разсеяност и разпуснатост. Пролет е!  

Пролетна умора мъчи и малки, и големи.

Стоим на светофара и чакаме да светне зелено. Младежи, родители с деца, възрастни хора... Коли няма и пътят е чист, а светофара си свети "червено".

Kid-with-stop-signДо нас стои двойка чужденци, младеж и девойка с раници, вероятно от тези които обикалят света на стоп или други алтернативни начини на придвижване,   и спокойно чакат светофара да светне зелено. Радват се на хубавото време, говорят си нещо на техния си език и неразбиращо поглеждат към изнервящите се хора наоколо.

Възрастна жена с бастун не издържа и тръгва през пътя, мърморейки нещо под носа си. След нея тръгват няколко тинейджери със слушалки (без дори да се огледат). Следвайки светлия и пример, още хора от тълпата тръгват да пресичат на червено - майки с колички, бащи с деца на раменете, дядовци с деца на колела, тинейджери говорещи по телефона... И съвсем скоро на двата тротоара оставаме само аз и двамата чужденци... В мен също се борят желанието да пресека улицата на червено (нали всички други го направиха) и желанието да се въздържа, да спазя правилата, и да се опитам по някакъв начин да реабилитирам българина-европеец в очите на учудените и леко объркани чужденци.

И в този момент си спомням един доста популярен лозунг от времената на промяната "Кой не скача е червен!" и леко се усмихвам... Как добре пасва този лозунг и в съвременната ни "променена" действителност. Вълкът е сменил козината си, но дали е сменил и нрава си?

Скоро по радиото беше оповестена някаква черна статистика, че за последните години около 9000 души са загубили живота си по пътищата на страната. Наистина е страшно. Но докато това не ни засегне лично, тази статистика си остава нещо, което се случва на другите, а не на нас.

СветофарАуди, тъмно син металик, се появява по улицата и започва бясно да натиска клаксона, уведомявайки пресичащите за своето "предимство" на пътя. Някои от тях леко забързват крачка, а други дори я забавят; трети се правят на разсеяни и въобще не дават вид, че са чули нещо. Естествено, има и няколко, които набързо и доста ядосано, повишавайки глас споменават "родителското тяло" на водача.

Виждам очите на младежа, който доста неловко се обръща към мен, сякаш търсейки някакво обяснение на ставащото пред нас. В този момент имам желанието да се дистанцирам "официално" от ставащото наоколо и разсеяно обръщам глава на другата страна. Вече няма значение дали съм пресекла на червено или не; няма значение дали почти не стана скандал,  важното е, че никой не пострада...

TeenagerВъпросите са много - Какъв пример даваме на децата си? Какъв образ изграждаме у хората, които идват у нас с желание да разгледат и опознаят красивата ни страна? Колко хора трябва да умрат за да започнем да гледаме реално на "войната на пътя"?

В проекта ни "Теория на оцеляването" ще си говорим за много неща, които е нужно да знаем за да можем да оцелеем не само в кризисни ситуации, но и в ежедневието ни. Защото в еждневието ни се все по-често се срещат  кризисни ситуцаии, за които не сме подготвени или имаме грешно отношение и подход за тяхното разрешаване.

Споделянето в коментарите на вашите идеи, гледна точка и опит, ще помогне на всички ни да погледнем на случващото се около нас от друг ъгъл. Разглеждането и разбирането на различните гледни точки, е една голяма стъпка към възпитанието на толерантност и търпимост към околните, и то не само на пътя.

Ако не искате да пропуснете следващите статии, регистрирайте се ТУК за да ги получавате по е-мейл